Болест
Нищо не помага
срещу времето, което не минава
по залез ще съм заспал отдавна
а тя ще се изниже хитра и лукава
Нищо не помага
щом болестта те води
всеки тича на забава
а болния бавно ходи
и безцелно броди
Сутрин
Дните са дълги и трудни
едните са будни и луди
а другите спят и вървят
Лъч
Хиляди от влак излизат
и с бърза стъпка се разотиват
кой по работа, кой учи занаят
напредва неуморно многохилядния впряг
сам съм, спрял, неподвижен сред тая глъч
гледам как слепците ги огрява утринния лъч
Унес
Чуваш как вие радио през три стени
а нещо в теб шепти „Отпусни се и заспи“
мисълта тогава най-свободно може да се рее
Сети се за човек в метрото, който се люлее
някой проси, друг пък пее
Сети се за тридесет и пет монаха
седнат ли спокойно няма за тях заплаха
Сети се за стрък трева показващ се от бордюра
и за самолет, за безопастността и вечната брошура
„Моля седнете и колани затегнете“
и се отпуснете. Където и да ви отведе
една такава мисъл не може да се спре
От опита на Архимед с дванадесет огледала
до предимството над всичко друго на родопските одеала
Унесът е сигурен и неуспорим
на космическата станция всичко е наред
едва ли ще можем мисълта да проследим
защото минавайки през Йерусалим
мисля едновременно цялото време
едно е всичко наведнъж съм назад-напред
тегне унесът неуспорим
хем е лекота, хем е бреме
Разговор
Умрелият е храна за червеи-гадини
а те на почвата нови сили дават
Преражда се човека за безброй години
и силите мрачни светли стават
Светът е странен
В Северна Корея броят зърна
а лицето ми е между нейните крака
там всяка вечер милиони са без светлина
а аз я галя, дишам нежна топлина
Снаха
Ходи бавно и хитро се усмихва
с дълъг крак пристъпва лукавата лисица
Напредва нежна и игрива
държи те здраво и силно те увива
ОБЕЩАНИЕ
Облак свит и сив
се разгръща
и в дъга от радост се превръща
Вик дълбок и див
се наддава
човек светъл-жив
надделява
КАБЕЛ
Бездънна яма се отваря
горят сълзите
бузите ми парят
викат ме душите
А тялото остава
завръщане няма
от таз бездънна яма
